М Е Ч Т А И Р Е А Л Н О С Т
Жена съзнанието ми рисува,
образ кристален и чист,
нима наистина ти съществуваш
като оцелял от бурята лист.
Аз те гледам, но не мога
да си спомня този ден,
под съзвездие на козирога
срещна те съдбата с мен.
Всъщност в мен си ти живяла,
в дъното на моето сърце.
И сънувах те със рокля бяла,
глава склонил във твоите ръце.
Казах ти всичко тогава
в онези нощи красиви.
Щом блянът реалност става,
всички думи ще са сиви.
© Паскал Кюмурджиев Todos los derechos reservados