Мечта – любов!    

Елеонора Крушева

Приседна на остър ъгъл                         
една мечта остана глуха в нощта...
разплакана, натъжена и нечута,
застена в тишина.
Простена вятарът адажио,
разлюля самотната луната
и тя със своя сърп, без да иска
проряза моята мечта.
Проплака от болка и отлетя...
Вярата ми я прегърна,
слепи я цяла, съживи я
със тайнствен знак и ми я върна.
Любов изпълнена със вяра
верен път намира във безкрая,
дори години да преминат,
някъде ще спре – аз зная!