19 feb 2009, 12:46

Мечта моя 

  Poesía » Otra
771 0 1
Един прекрасен ден -
слънцето блести на небосклона
и виждам танца на листата,
ветрецът ме кара да настръхвам.


Вървя към пропастта -
кал,
тревички,
насекоми,
прекрасна гледка,
единствена,
неповторима.


Стъпвам на последната скала.


- Майко моя, колко си красива!


Лек ветрец преминава през пръстите ми,
усещам го навсякъде по моето тяло,
слънцето ме щипе - приятно е.


Моментът настъпи...


Безкрайност, прегърни ме!

© Илия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??