Мечтая за прозорец без решетки
и малко светлина нахлула там,
там дето нито свещ ми свети,
ни пролетните мигащи светулки
проблясват със нищожен плам
и те от утрото така проклети.
Мечтая за врата без катинар
открехната навън към светлината.
Пред нея никнат стройни висини
в божествения кротък дар
създал илюзията на земята
за вечните сподавени мечти.
Отпусната до дънера на двора,
съмва се- ще продължи съня.
Там в копринените сливи
косите си ще вплитам без умора
със лудостта на своята мечта
мечтите ми да бъдат живи.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
Това е моята любима мисъл, от твоята мечтана философия:
"Мечтая за врата без катинар
открехната навън към светлината."
Поздрав!