Все някой ден ще проговори нищото,
най-мрачните ми тайни ще разбули:
Аз бях мечта, удавена във плиткото
в един прашасал, скучен ден на юли.
Бях еретикът, изгорял на кладата
и вятърът, разпръснал пепелта му;
нахраних с блянове живота смазан,
мечтаейки за твърдо мъжко рамо.
Мечтите за любов живеят кратко –
достатъчно е Той да те разплаче!
И радостта от любовта – нетрайна –
клошар, намерил в дрипите петаче. ...