Мечтаеш ли, поете бледен?
Мечтай, мечтай -така ти подобава!
За поетичната душа е редно
на чудни светове да се отдава.
Надеждата, в ръцете ти навита,
по малко всеки ден се размотава,
провлачва се нанейде и се скита...
Дори следа след нея не остава.
Но твойте Дулсинеи, Росинанти
те правят тъй надеждо-независим.
Поскърцва във ръждясалите панти
на дните ти поредният им смисъл.