26 oct 2008, 21:31

Мечтана 

  Poesía
767 0 6
 

Море си ти, аз давя се във него,

небе си ти, и падам в пропастта,

но във водата въздух си за мен стаила,

от облаците ми направи ти криле.

 

Сълза си ти и лед насред пустиня,

убиваш в мен лъжите ми дори,

стопи се ти на мойта длан гореща,

мечтите ми за днес поне сбъдни.

 

Ти цвете си, насред живот със тръни,

и слънце, насред облачно небе,

звездите ми даряваш само с поглед,

усмивката ми даваш с поглед син.

 

Сърцето ми разбито бе от други,

раздадох го, ала за теб намерих част,

дарих ти я, а ти го свърза цяло,

и пак повярвах в светлината на деня.

 

И болка си, но си мечтана тегоба...

                                                                                 На Алекс

© Иван Русланов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??