Мечтани спомени
На моя дядо Стефан,
“безследно изчезнал”
много преди да се родя
Вътре в твоите книги
си криех мечти.
Всяка беше със нещо различна,
а кориците светеха,
сякаш дъги
(и до днес все така ме привличат).
Оцветяваше времето
тебе и мен,
часовете летяха безгрижно,
неусетно растях,
а младееше ти,
все със същия образ те виждах...
Ти до днес оживяваш
и в мойте мечти
пак косата ми ласкаво галиш.
А над двама ни стара
снимка виси –
само с нея, уви, те познавам...
© Нелиса Todos los derechos reservados