Мечтите ни - незрели пъпки
разцъфват в мека тишина,
потрепващи от сладки тръпки
с ухание посрещат ни в съня.
Обвити от незрим копнеж
затоплят нашите души
и стегнатият вътре скреж
без болка се троши.
Калени в битка за живота
сърцата крехки пазят те.
Дори ранени, без посока
летим на техните криле.
Мечтите ни - това сме ние -
прашинки носени сред мрака.
Дори светът да се затрие
мечтите пак ще ни дочакат
© Todos los derechos reservados