МЕЧТАНИЯ

12 jul 2007, 9:04

Poesía

493 0 1

Една забравена мечта,
почука днес във моята душа.
Несигурно вратата на душата,
пооткрехнах, погледнах, постъписах се,
дори се сепнах...
а тя, усмихната, мечтата благосклонна,
съвременна и даже малко безпардонна,
подаде своята приятелска ръка,
и аз поех я... на мига...
- Защо се толкова забави? - попитах аз. -
Нима за мене ти забрави?
Отвърна ми мечтата моя стара:
- Във бъдещето гледай с вяра...
И тръгнахме напред, със нея в надпревара,
да преоткрия аз една мечта - забравена и стара,
миналото и реалното в едно се сляха,
към бадещето със надежда полетяха...
Животът наш е пълен със безброй мечти,
реализирай ги, ПРИЯТЕЛЮ, НАВРЕМЕ ТИ!!!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-12T11:17:31+03:00

Да, навреме!