11 ago 2015, 22:59

Мечтата 

  Poesía » Otra
323 0 3

 

        Мечтата

 

Имам си една Мечта,

почти като живота стара,

със мене винаги е тя-

гори, пламти, но не изгаря...

 

... И ей го, бряг един, скалист,

във сънищата само виждан,

но скитащ вятър поривист

избрал го е в нощта за пристан...

 

А на брега премигва фар,

незнайно от кого запален-

по черните води пожар

пробягва като знак сигнален.

 

До фара има малък дом

и там една Жена ме чака,

и с много нежност, мълчешком-

потъваме със нея в мрака...

 

... А искам още: и ако

във буря зла угасне фара

като извадено око,

да стана и да го запаля!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??