Тръгнах преди години и тогава разбрах,
че времената готини ще потънат в прах,
преследвах мечтата, поникнала в мен,
и от нея самата завинаги съм пленен.
Далече от родната къща, в чужд дом,
а той спомени не връща, пълен погром,
с празно сърце без капка любов останах,
с емоции в ръце срещу живота въстанах.
Със затворени очи чакам пролетта ранна,
от безброй мечти, роди се тази спонтанна,
да съгледам нея и в миналото да се върна,
за това аз милея – родна земя да прегърна. ...