Мечтатели

7 jul 2017, 23:04

Poesía

1157 3 2

Когато срещнем се отново двама,
ще бъда аз отдавна остарял,
ще ме потупаш тихичко по рамо,
ще се обърна с поглед онемял.

С треперещи ръце ще позагладя,
в косите ти натрупания сняг.
И бавничко, подпирайки се двама,
ще прекосим оттатъшния бряг.

И нека времето свидетел бъде
на нашия прощален вече танц,
глупци, изгубвали се толкоз пъти,
вкопчени в последния си шанс.

Не бързай, аз съм тук и ще те чакам
да извървиш последния си брод,
за да сме заедно във светлината,
заложил съм си целия живот.

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sovichka (sovichka)

2017-07-08T12:15:54+03:00

Радвам се, че ви е харесало. Поздрави!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-07-08T09:14:47+03:00

Дадох глас!