В тъгата на посърналия делник
аз пак вървя с дъгата под ръка.
Усмихвам се на уличките бедни,
макар и да навяват самота.
Отгоре гледа слънце медножълто,
разпръсква жизнерадостни лъчи
и сякаш песен весела и бодра
звучи от всички хора и страни.
Пресипналият глас на минувача,
звънтенето на бързаща кола,
е напев мелодичен и прозрачен,
през него чувам своята мечта. ...