Мечтите

29 sept 2017, 21:24

Poesía

403 0 2

Ах,мечти, мечти,
колко аз ви имах –
от младини до старини,
все във недоимък ...

Младежките прахосах по жени,
с житейски топлех си душата
и до днес вътре в нея ври,
но само пяната отмятам.

Мечти, хей, мечти,
защо се раждате в човека,
защо му сваляте звезди,
комета блудна той да крета?

Знам, миражни сте, уви,
вървим към туй, което се не стига,
но за всеки случай една си скрих
в сърцето – втори живот да имам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valqka (Валентин Василев)

2017-09-30T14:33:19+03:00

Само се надявам, Рен. Благодаря ти! Поздрав и от мен!
ParvaNova (Ренета Първанова)

2017-09-29T22:21:15+03:00

Ще се сбъдне, Вал! Само тогава се опитай да си спомниш, че си имал първи...всъщност, ти, сигурен ли си, че сегашният е първи? ....Поздрав!!