Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,

прераждането, то наистина ли съществува.

Безсмърна ли е всъщност нашата душа,

нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.

И ако вярно е помислих си след края,

със тебе преродени как ще се познаем.

Душите наши същите ще са отдадени,

ала тела различни ще ни бъдат дадени.

Но сетих се, че сродните души създадени,

да бъдат заедно бездруго свисше име е дадено.

И зная, зная, че дори непознати, скрити,

все някак с теб във времето ще се открием.

И нека по-добър живот тогава да узнаем,

навреме във пространството да се познаем.

А грешките ни тука нека ги оставиме,

решенията лоши тука, нека там не правиме.

Дали това така е, мисля си го, но не зная,

но истината ще узнаем чак след края.

Ала надежеда храня, да се случи мисля си, че може,

тук всеки има си мечта, мечтите тука са възможни!