Точно когато светът се разпада
и почва губиш под твоите крака,
когато вече не живееш в балада
и в душата си изгубил сякаш всяка мечта;
Когато сърцето на парченца е разбито
и ти е трудно с дробовете да дишаш,
когато си сам в утро мразовито
и по спомените минали въздишаш;
Когато поредната врата се затваря
и не знаеш накъде да вървиш,
когато колкото и да повтаряш,
оставаш нечут и се гневиш; ...