Мига прекрасен, който обитавам
и душата, обитаваща у мен
са страните двете на медала,
с който ме закичва всеки ден.
Отговорно и тревожно е
да люшкаш на ревер
в света, тъй злобен,
медал с години позлатен.
Признавам, толкова е трудно
(как е за другите, не знам),
патината да лъскам с топли чувства,
за да не лепне по медала ми печал ...
© Валентин Василев Todos los derechos reservados