ЛуЛу
49 222
24 ago 2017, 20:45

Медоносно 

  Poesía
991 2 2

Листенце съм и спя в роса —

в сълзите ѝ блестя.

С дъждовен повей в небеса

и с птиците летя.

 

Пътувам сред цветя от смях –

край хиляди слънца.

Под техните лъчи запях –

до ярките лица.

 

Дали ще бъда тук след миг?

Или зефир студен 

(след кратък и болезнен вик)

ще ме погълне в плен?

 

Нима с божествен дъх не бди

дръвчето ми над мен,

щом с нежна обич ме роди

в отминал летен ден?

 

Дръвчето ми живее в мен –

в най-златния ми цвят.

Светът от лъх не е лишен,

липите щом цъфтят.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??