Под конвой между "утре" и "вчера",
"днес" краката унило провлачва.
Кой от двамата ще го застреля?!
Кой ли утре за него ще плаче?!
Като в римски амфитеатър
нечий палец посочва надолу.
Гарван нейде пророчески грачи,
някой нейде горещо се моли.
Няма милост - от утре ще крачим
с ново "днес" и с поредната роля.
Зад гърба ни дъхът на палачите
ще напомня за нашата воля.