21 mar 2007, 21:40

Между четири стени  

  Poesía
794 0 2

Целият ни свят се събира
между тези четири стени,
не ни е нужно нищо,
достатъчно е да сме само аз и ти.

Ще помниш дълго тази нощ,
в която мрака беше ни прегърнал,
а за нас, вплетени един във друг,
земята в рая се превърна.

Ще помниш сладката възбуда,
обзела нашите същества
и този миг една заблуда,
че сме единствените на света.

И сякаш тази среща е последна,
изпиваме от нея радостта
и всяка ласка е свещена,
запазила магията на любовта.

От този спомен ще минава
през теб светкавицата на страстта
и като гръм ще те разтърсва
желанието да ме имаш на часа!

 

© Симона Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??