Между Ин и Ян

26 feb 2016, 7:42

Poesía

454 0 6

Сънят заключи своята врата
и малката ми стая ме прегърна,
окъпана от дневна светлина.
Леглото ще ме чака да се върна.

Как лесно се сънува красота,
на фона на замръзнали машини.
Различна е, уви, реалността.
Човек през всичко трябва да премине.

И чувам птици, въпреки студа.
Навярно са усетили съня ми.
Прозявката на бледата луна,
опитва се при мене да остане.

Но в този свят е нужна и борба.
Успехите не идват от небето.
Сънят ми даде своите крила
и днес подобно слънцето ще светя.

На спомените топли ще летя.
Приказките нека се повтарят.
Няма неотключени врати,
защото всички с вяра се отварят.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Putin (Владимир Владимирович)

2016-02-29T08:42:37+02:00

!
plamen-p (Пламен Порчев)

2016-02-27T07:55:42+02:00

Поздравления!
voda (Елица Ангелова)

2016-02-27T05:09:01+02:00

Съдържателно и образно...
Поздравления!
cvqt (Цеца Тодорова)

2016-02-27T04:59:56+02:00

"Но в този свят е нужна и борба.
Успехите не идват от небето."

Прекрасен е стиха ти, Вальо!
Както се казва няма безплатен обяд в днешно време. Трябва да се осъзнаем и да покажем на света, че ни има и
знаем и можем да извоюваме хравдата. Да заживеем по правила и закони, валидни за всички, които се наричаме българи.
Радвам се, че те има, че си ми съгражданин, ненужно прогонен от страната ни!
Имаме нужда от хора като теб! Жив и здрав да си!
re4o (Стефан Николов)

2016-02-26T20:16:37+02:00

Хубав!
Само в последния куплет - Няма неотключена врата - Предложение...
radiola (Рада Димова)

2016-02-26T13:47:51+02:00

Така е, Бела! Най-доброто на днешната страничка!