В предсмъртния спазъм на юлското пладне,
когато Денят си зализва перчема,
готов да се хвърли надолу с главата
между Марица от ляво и синевата.
Слънцето бавно започва да слиза
направо от хълма по смачкана риза.
И Вятърът грабва цигулката стара,
преди да засвири край светофара,
своята малко приспивна балада,
отвъд Хоризонта на път за площада.
Денят си прибира последните грижи
и сяда самичък да се подстриже, ...