Между пръстите
..........................................
натрупаха се думите
едни и същи
каквото могат ни оставят
каквото не-изтича между пръстите
с които твоята ръка
крепи безжичната ни връзка
и няма как да кацнат
лястовичите ята
в горчивата тъга
отново няма въздух
от кой ли облак свил е Бог
за своята брада постеля
изтърсва хората като трохи
събират пътя и попътно се разделят
снежинките, които аз и ти
превърнахме в човеци
поставихме им за очи
по къс опушено сърце
и вместо с шал
увихме ги с раздърпани куплети
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Поздрави! Много ми хареса!