7 dic 2011, 18:55

Между пръстите 

  Poesía » Otra
1158 0 30

 

Между пръстите

..........................................

натрупаха се думите

едни и същи

каквото могат ни оставят

каквото не-изтича между пръстите

с които твоята ръка

крепи безжичната ни връзка

и няма как да кацнат

лястовичите ята

в горчивата тъга

отново няма въздух

 

от кой ли облак свил е Бог

за своята брада постеля

изтърсва хората като трохи

събират пътя и попътно се разделят

снежинките, които аз и ти

превърнахме в човеци

поставихме им за очи

по къс опушено сърце

и вместо с шал

увихме ги с раздърпани куплети

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Неземно, но същевременно истинско и много човешко! Когато човек се чувства неразбран, тогава сякаш е безнадеждно сам и думите не достигат когото, където трябва. Накрая всички в думи се превръщаме.
    Поздрави! Много ми хареса!
  • поставихме им за очи
    по къс опушено сърце
    !
  • Благодаря, Светле и Ачо! Макар и с раздърпани куплети нека се погрижим за топлите си души. Сърдечни поздрави!
  • Не са раздърпани - чудесни са!
    Поздравления!
  • впечатлена съм от твоите стихове, Светлана!
  • Ачо, съгласна съм-нека са шалове! И куплетите нека са дрипави, само да са ни живи и здрави думите, и душите!Сърдечни поздрави!
    Ники-Благодаря ти!Сърдечни поздрави!
  • супер е
  • Много ми хареса! И красиво, и тъжно, и успокояващо мъдро.
    Но две неща ми се струват леко замислящи. Първото е:
    "каквото могат ни оставят,
    каквото не - изтича между пръстите".
    Но думите, щом само са се появили, всичко са ни оставили. А вече ние, каквото можеме - задържаме, каквото не - изтича между пръстите.
    Второто е: "и вместо с шал,/увихме ги с раздърпани куплети." Струва ми се, че всички снежинки само в един шал трудно ще ги увиете. Ще трябва да използвате повече шалове: "и вместо с шалове, увихме ги във дрипави куплети."

  • Благодаря Ви! Сърдечен поздрав!
  • Чудесен стих!Поздрав!
  • Чудесно!
  • Благодаря Ви на всички за споделеното :
    и някой ден ще ни целуне пролетта
    а дотогава в себе си по мъничко ще мръзнем,
    измисляйки живота и смъртта.
    дано на мислите не се подхлъзнем!
  • красив стих!
  • Много хубаво!
    Поздрави!
  • Фантастично!
    Може би, тези ще са по-сполучливи или поне по-чисти от онези... калните!
  • ще има въздух, Светле...
    просто трябва да се научим да дишаме в болката...!
  • каквото могат ни оставят
    каквото не-изтича между пръстите

    !!!*
    БРАВО!!!
  • Много ми хареса!Привет!
  • Силви, вярвам! В щастието, което ми пожела!
    Илко, топъл дъх са думите и стиховете ти...
    Роси, иска ми се миговете на радост,спиращи дъха да са повече за всички
    Елина
    Фейчке, здравей!






    Вили, иска ми се студовете да свършат
    Елица, зарадва ме
    Ваня, Иваничка-благодаря Ви, че споделихте
    Здравей, мила Веси!
    Доче, аз ти Благодаря за радостта, която си ми оставила
    Ваша Светлост, за мен е чест и удоволствие присъствието ти
    Благодаря на всички!
    Кадир, много ти благодаря-искам да знаеш, че едно от убежищата създаващи красота в моето далечно е твоята страничка
  • "По къс опушено сърце" е предостатъчно
    и за летеж над развълнувана вода,
    за жажда изрисувана по пясъка,
    за неизчезваща във дните ни следа...

    Очарована съм!Благодаря за удоволствието и вдъхновението!
  • Много красиво изпята приказка, Лина!
  • Просто красота!!!Харесах и оцених!
  • Много ми хареса!
  • Страхотен стих!

  • Твоят шал топли в студа!!!Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Метафорично и красиво!
    Привет, Лина!
  • Много харесах!
  • Харесах!
  • "и няма как да кацнат
    лястовичите ята
    в горчивата тъга
    отново няма въздух..."
    Усетих...
    Поздрав!

  • Не унивай! Пожелах ти щастие... Вярвай!
    Поздрав, Светле!
Propuestas
: ??:??