Щурците разхладиха ме със песен,
наляла свежест в чаша красота.
Въздишката ми лунен звън отнесе,
надникна младост в лозови листа.
Отмил в ресниците засипания прах,
очите ми повдигна да Те видя.
Щом нарисува ѝ предутринни крила,
запърха „пеперудената” какавида.
Долавям, всеки идващ миг се сипе,
по-нежен, по-стръмен, по-ронлив.
По-истински разбирам – с мен Си,
с Теб съм аз – до края разтеглив.