posh` (Таня Атанасова)
267 5344
19 ene 2011, 20:08

Между тези стени 

  Poesía » Otra
918 0 12

Ще ми е мъчно да напусна

старата квартира…

В нея сякаш още диша

моят страх от първата година

в университета.

В тези стени са се разбивали

толкова щастливи викове

и рок балади,

и безкрайни телефонни разговори.

Като разтърся пердето,

от него през воал от прашинки

потичат различни гласове,

смях и случайни истории.

Няма да мога да взема

със себе си тази тежка маса.

Маса за правене на препишонки,

маса за спокойни вечери

и за игри на „никога не съм…”,

за рязане на филе "Елена"

и за пиене на бяло вино.

Тук се научих да правя супа,

смених първата крушка в живота си,

водих война с хлебарки,

отпушвах канали

и се борих стотина пъти със себе си.

Първата квартира

е дом на много първи неща…

Ще ми е мъчно да си тръгна.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не за първата, а за последната трябва да се притесняваш. Хубаво е!
  • Има известни познати ми моменти. Ама освен бяло вино е трябвало и някоя бутилка с червено да изпиете ) Харесах!
  • ехеей...къде ме върна
  • хубав е , копнежен някак
  • И на мен ми беше мъчно за първата квартира! Навя ми много хубави спомени. Поздрав, пош.
  • Ти и твоите теории...
  • Първото си е първо, но понякога и второто бива Аз лично най-обичам третото, особено като става въпрос за меню
  • А днес дори се къпах на свещи! Тук всеки ден става нещо. Сигурно някой знае какво е, ако живее в къща, която се разпада :D
  • Много е трудно, нали? "Поживях" за малко и аз там и ми хареса!
    Пълен напред, Таня!
  • Тези стени ще те следват невидими
    като сянка докато летата препускат.
    И когато светът ще е само рутинен
    късен спомен към тези стени ще се спуска...

    Харесах носталгията в стиха ти.Поздрав!
  • Животът е пълен с първи квартири!С поздрав, Таня!
  • Напомняш ни болезнено и драматично за онези лудите години, в които бяхме по-себе си, Тани, там, където в разточителна невинност отвързвахме душите си и обичахме...не само филе Елена, не само бяло вино, а и света: притихнал и занемял...пред прага на едно дълго пътуване през времето. Поздравления, поздравления, какво друго. И пази пламъчето, момиче. Ив
Propuestas
: ??:??