Между утрото и залеза

16 oct 2013, 21:34

Poesía

679 0 2

Когато слънцето полегне

и сенките се удължат,

тогаз денят ми ще побегне

щом нервите му не държат.

Че залезът го все подпира

и го напада все във гръб.

А времето за миг не спира

и го поставя все на ръб.

Нощта си го затваря вечер

във пазвата, като в затвор.

Луната, като стар диспечер

го дебне в нощния си двор.

И всеки идващ ден го чака

такава участ: да е в плен.

И никога не ще дочака

да види следващия ден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.