Между вчера и днес има път,
който мери цената на времето.
Сякаш някой претегля света –
кой е дал, колко има да взема…
Колко дълго, със будни очи,
са осъмвали нощите тъмни…
И защо от надежди боли
и нагарчат сълзите на съмване…
Днес съм жадна… А утре, дали,
ако някой нащърбено срича
мойто вчера по нови звезди,
ще съм тази, която обича
твойта дива, различна тъга?!...
И… безмълвно мечтае безкрая…
А когато си тръгва нощта,
как без теб да осъмва не знае…
Между вчера и днес има свят,
в който с теб сме до болка различни.
Там денят страстно търси нощта
и с напукани устни обича
всеки миг, запечатал греха…
Между вчера и днес има време,
от което без страх и тъга
мога своето утре да взема…
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
А когато си тръгва нощта,
как без теб да усъмва не знае..."
"Тихомълком" навява тъга, но вярата в нас и мечтите, никой не би могъл да ни вземе!!! Поздрави!!!