ТОЗИ МЕК, МЕК СНЯГ,
като причудливо сияние
на небе без облаци и слънце,
пада тихо в сърцето ми
с усмивка...
Аз го чаках
и не знаех
колко е хубаво
да вали
направо
в душата.
Сякаш нежна ръка
слага пръст на устните,
които ме докосват
опиянени
от тишината...
между веждите ти.
Зад клепачите -
сияйна светлина
се стича...
© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados