Разголвам тъмнината ти
и бавно...
изземам всяка клетка самота.
А в дланите ти
вплитам нежността си,
с дъга от пролетни цветя.
И се оставям
в тайнството на ласките,
пропити с мека, лунна топлина.
Повярвай,
нощта не бърза да припламва!
И с благост ни прикрива от света...
© Дочка Г Todos los derechos reservados