23 mar 2011, 19:14

Меланхолия 

  Poesía » Otra
709 0 1

Да пилея се изучих, тъй както да сполучвам.

От ориста си все неволята улучвам.

 

Да скъпя научих се, тъй както на ненавист.

С нрава си коварен пътищата изгарям.

 

Да се издигам се научих, тъй както да пропадам.

С очите си бездънни врати за живота си отварям.

 

Да съществувам научих се, тъй както да загивам.

Чрез бляновете си благодат откривам.

 

Столетия събирам сили, които часовете са убили

и във ветровете нежно свити са мойте жили.

 

Като друмник през касаби обикалям,

градя химери и ги развалям.

© Без Име Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??