Меланхолията не убива,
но твоята апатия го прави.
Изгубих парченца от сърцето си,
от пейсмейкър да си сложа се нуждая.
Дали ще спра да усещам хладнината
на вятъра, дето бурно вие в мене?
Ще чувствам ли как твоя поглед
стреличките от дартс забива в мене?
Но напук, гадино, аз съм жива,
макар по-тъжна от самата тъга.
Меланхолията си купи къща в мене,
а фабриката за усмивки изгоря.
Меланхолията не убива,
тя ражда в мен нов тъжен човек.
Но твоята апатия му стига,
за да се превърне в безжизнен труп.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados