Ето, спускаш се отново,
чувствам свежия ти дъх,
и разстилаш пелерина тъмносиня,
тихо,нежно ме подканяш,
и протягаш ми ръка.
Зловеща,мълчалива,някои ще кажат,
но нима без тъмнината,
би могла запалената свещ,
да танцува по стената,
да рисува фигури и силуети,
чак до сутринта?
И нима без тишината, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse