Тиха, стара мелодия, бухнали клони люлее,
вятър облак тъче, със звездички от люляков смях.
В този миг, в този свят, в тази точка, замряло е времето,
между няколко капки живот, скрити в тичинков прах.
Над дъга от цъфтящи треви се усмихват върхарите -
тези цветни лудетини, живи до първия сняг,
как се радват на слънце и дъжд, без да мислят за старите,
преживели гнездата на птици и техния бяг.
Всеки звук тишина се отронва в олтара на нищото -
ни тревога, ни гняв, само шепот на ангелски глас.
Дъх на диви треви неуморно поглъща предишните
отеснели мечти, зле скроени минута и час. ...