Днес лято е и всичко е така зелено,
струи от всяко цвете нежна песен.
Но утре пак ще е обезцветено -
и ще увехнат розите от идващата есен.
Високо свети слънце в синевата
и улицата ведро ухае на овощ,
но много малко ù остава на стрелката,
за да удари пак часът на тъмна нощ.
И може би сега е адска жега;
ала след миг стъклото вече е във скреж.
И ледно вятърът студен нашепва:
"Memento mori: Помни, че ще умреш!" ...