MEMENTO MORI
Забулено сред мрак сърце безценно.
Кръв, процежда се през него,
черна, лепкава и мазна.
Душата мъничка звездичка,
сред бездна от студена тъмнина.
Сълзите, привилегия душевна,
отдавна спрели са да съществуват.
Защото в мрака на безсилието,
не е останало и време за това.
Очи дълбоки, лазерни лъчи,
пронизващи през мрака, готови за синтез на термоядренно ниво.
Устни, издялани от мрамор,
горещи въглени в задгробен ад.
Скули, ясни, очертани,
застинали за миг във ледена усмивка.
Моли се, моли се! За милостив съдия,
умел палач и добро заветно слово, защото черното бесило, надвиснало над мокра пръст,
прошепва в мрака: "MEMENTO MORI"
© Явор Мартинов Todos los derechos reservados