Самотен е светът без теб и мен,

и празни са очите на небето,

защото може би не си роден,

а мен ме няма – пустош във сърцето.

То сякаш спира,  вече не тупти

и  смъртен хлад се плъзва във душата.

Не го разби. Поне не беше ти.

На хълбок легна в мене тишината.

И вик  сподавен с писък се преплитат,

но мен ме няма - странно отчуждени

 се нижат дните,  покрай  мен прелитат

и вият диво мислите - сирени.

Кого спасяват? - мен ме няма вече.

Ти не дойде. Светът е тъй далечен.