Отново стъпвам в забравения ми свят,
напълно погрешка и някакси с надежда.
Той беше със символи и метафори богат,
а хаосът в сърцето му сякаш ме отглежда.
Там беше пълно с всякакви същества,
наполовина създадени, наполовина забравени.
Всичките искаха да знаят своята съдба,
а те бяха просто от мързела ми изядени.
Фантазията ми нямаше граници, освен една,
абсолютно неприятна в своята природа.
Всяка блестяща мисъл времето я спря
и заточи я в на въображението имота. ...