Ти ми хвърляш във погледа стъпки, въртяни на пъпче...
И тиктакат очите ми - с твоите токчета в час...
аз продавам домати на малка сергия на слънце,
ти избираш със пръстите – клонки от нежен екстаз.
И опипваш на твърдост плода, аз пека се на огън,
обяснявам, че тази година в градината често вали.
Вадиш с финес красив портмонето от джоба заоблен
и оставяш бакшиш във усмивка загадъчна ти...
Краставиците явно са криви, не ги и загледа...
Цяла зима ги топлих със въглени в парника аз.
И предлагам банани и ягоди, зрели на едро...
Телефонът ти звънва и бесиш ме с ангелски глас... ...