Меракът не остарява
Ден подир ден отминават,
неусетно времето отлита,
бавно и упорито остарявам,
без дори някой да ме попита.
Започвам лесно да се изморявам,
не ходя по барове и дискотеки,
пред телевизора се застоявам
и съм клиент на всички аптеки.
Турчин ще стана аз от диети,
вино не пия и свинско не ям,
но мразя техните табиети,
че болката малка, срамът голям.
Стоманата вече не е гореща,
трансформира се тя във олово,
имам ли с красавица среща,
действам предимно със слово.
Но докато мърдам и дишам,
докато на този свят живея,
по жените красиви аз ще въздишам,
за жени красиви аз ще копнея!
28.09.2014г. М. Маринов
© Марин Маринов Todos los derechos reservados
"Меракът в мъжа умира последен".
Хубав стих!Поздрави!