Накара ме да съжалявам
за избора да бъда с теб.
Беше грешка, почти признавам -
страстта за самотата не е лек.
Пожелах те, но не знаех кой си
и мойта глупава глава
безразсъдно запланува нещо
и тръгна в лудата мъгла.
Денят за мене стана нощ.
А нощите са черни и студени.
Забий ми и последния си нож,
и без това търпението е изчерпано.
Господи, какво ли правя на земята?
Защо съм се родила? -
несгоди само да понасям,
да стискам зъби, всякога да плача.
Аз знам, че пак ме назидаваш.
Спаси ме! Утеши ме!
Мир ми дай!
Вдъхнови ме!
Недоверие, ограниченост
убиват чистата и верната душа.
Сила, мъдрост, Боже,
дай ми в пълнота!
Ще бия шут на всеки
гадняр, циник, мундар!
Жените търсят и очакват нежност,
но някои мъже са сган.
© Красимира Генева Todos los derechos reservados