18 feb 2010, 13:56

Мерзост 

  Poesía
527 0 0

Накара ме да съжалявам

за избора да бъда с теб.

Беше грешка, почти признавам -

страстта за самотата не е лек.

 

Пожелах те, но не знаех кой си

и мойта глупава глава

безразсъдно запланува нещо

и тръгна в лудата мъгла.

 

Денят за мене стана нощ.

А нощите са черни и студени.

Забий ми и последния си нож,

и без това търпението е изчерпано.

 

Господи, какво ли правя на земята?

Защо съм се родила? - 

несгоди само да понасям,

да стискам зъби, всякога да плача.

 

Аз знам, че пак ме назидаваш.

Спаси ме! Утеши ме!

Мир ми дай!

Вдъхнови ме!

 

Недоверие, ограниченост

убиват чистата и верната душа.

Сила, мъдрост, Боже,

дай ми в пълнота!

 

Ще бия шут на всеки

гадняр, циник, мундар!

Жените търсят и очакват нежност,

но някои мъже са сган.

 

 

 

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??