линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
2 jul 2019, 22:26

Метафора 

  Poesía » Otra
737 3 11
Вълнува се като море
затичало се към брега си.
Препъва ветрове
и разпилява ги с дъха си.
Прибира светлата им скръб
в утробата на тъмно дъно
където зрее мисълта за теб,
безплодна като пясъчното зърно.
Познанието няма си дърво.
Прибоят никого не изкушава
с подхвърленото си весло.
Отдавна смисълът отплава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??