– Довиждане, дърво - листото каза
и затанцува плавно към земята.
А тя като една прекрасна ваза
блестеше вече в своята позлата.
Оголените клони без причина
трептяха, сякаш махаха за сбогом.
Красива, но трогателна картина,
метафора описваща живота.
Летяха много жълти пеперуди,
откъснати от смисъла до вчера.
Разголиха дърветата до чудо
без жал, че те от срам треперят. ...