3 ago 2019, 23:06

Метафорично 

  Poesía » De amor, Filosófica, Civil, Otra
1126 1 1
Дъждът валеше като бесен,
прозорец някъде се счупи.
Един младеж крачеше унесен,
подарък търсеше да купи.
Надничаше през ярките витрини
и погледът му бягаше без ред.
Примамваха го пламъчета живи-
камъчета върху пръстени безчет.
С тъга от тях той погледа откъсна...
подърък скъп за скъпо същество.
За любимата душата му се пръсна
като счупено от вятъра стъкло. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??