Метаморф(а/о)зите на един вълк...
Той ухае на вярност.
Денем зид върху зида реди.
А пък вечер разгражда.
(Дири своите вълчи следи.)
Той Луната погълна.
Капна кръг върху тиха вода.
А връз кожата – мълнии.
(Щом реша да протегна ръка.)
Той оставя пустини.
След кервани червени Слънца.
Аз съм пясък изстинал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.