donchevav (Венета)
82 557
26 ago 2016, 16:26

Метаморфози 

  Poesía » De humor
822 0 4

 

 

 

           Метаморфози…

 

 

 

 

Животът ми на пачи крак върти се,

разхвърля, преподрежда всичко в мен.

Не пъдя вещерското – няма смисъл –

стъмни отдавна светлия ми ден.

 

Напразно своя път с цветчета рози

неистово посипвах –  газех кал,

а цветният ми стих, в безлична проза

магьосан, скиташе осиротял.

 

Без смисъл пазех в детския си спомен

вълшебни дни на слънце и любов.

Светът студен – тъй чужд и тъй огромен,

за светли пориви не бе готов.

 

И ето ме – сама, презряна, жалка,

насред гората в дом на пачи крак.

Макар и да щадя дечица малки,

признавам, хапвам възрастни с мерак.

 

И само някога, в потайни доби,

кога и самотиите заспят,

атавистично някак, безутробно,

усещам – в мен зачева се денят.

 

И в женската си същност необятна

разтворила и студ, и тъмнота,

вълшебно млада, тиха, непонятна,

в зората пия свежа доброта.

 

 

 

© Венета Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, teist! Аз също ти гостувах с подобни мисли А тая нова придобивка "Известия" е чудо - потребителят може веднага да реагира - иначе само случайност можеше да ме накара да отворя своя по-раншна публикация и да прочета новите коментари Хубава вечер!
  • Много хубаво ги редиш, Венета! Ще те чета!...
  • Да, не е смешно...И това, че старостта ни загрозява, и това, че животът ни ожесточава - никак не е смешно... Постепенно се превръщаме в отрицание на всичко, към което сме се стремили, което сме били. Или мислим, че се превръщаме - докато онова живо кълнче на доброто и светлото не се размърда някъде дълбоко в нас.
    Благодаря ти, Жанет!
  • Не ме досмеша да ти кажа, дори и метафоричното човекохапване. По-скоро ме накара да въздъхна в края.
    Харесах.
Propuestas
: ??:??