10 may 2021, 1:01

Метаморфози 

  Poesía » Otra
861 8 20

 

Разкъсвам тишината

и скачам, а отвън

се чува непозната

мелодия и звън.

Зачеркват всичко старо,

изпълват ме със плам

и сякаш ми повтарят -

днес няма никой сам!

 

По улиците тичам,

потокът ме влече

до някакво момиче

до някакво момче.

Със цяло гърло пея,

и свиркам със уста!

и искрено се смея,

въртя се на пета.

Обливам се със звуци -

един красив рефрен,

а градските капчуци

припяват в ритъм с мен.

И бързам да се включа

в човешкото море

и странни танци уча -

кой може да ме спре!

На себе си се чудя -

и аз съм и не съм!

Така танцувах лудо

в един забравен сън!...

 

Посреща ме зората

без сили и без глас!

И тръпна в хладината

на утринния мраз.

Тогава пак се връщам

обратно у дома,

в изстиналата къща

и после… тишина…

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Таня!
  • Прекрасен стих!!!
  • Благодаря Ви за хубавите думи, Сенилта! Спасибо!
  • Очень ярко, контрастно, ритмично - отлично!
  • Благодаря ви, приятели, Мария и Юри! Нека пролетта ви бъде вдъхновяваща!
  • Чудесен ритъм, като припкащо сърце! Завладя ме, Ели!🤗🌺
  • Чудесно е!
  • Благодаря за хубавите коментари, Зигфрид В. и SMooth!
  • И на мен много ми хареса! Наистина завладяващо! Браво!
  • Тази мелодичност така грабва и увлича, прекрасно е. И накрая, като след луд танц, музиката спира и всичко утихва по обичайно му
    Хареса ми, много!
  • Благодаря ви приятели за хубавите коментари! Благодаря и на всички, поставили стиха в Любими! Да имате прекрасен ден и много вдъхновение!
  • Прекрасно е!
  • Наречи го просто "време за релакс"
    Готин ритъм, луд.
  • Повлече ме този ритъм, Елче. Прекрасно е усещането за движение.
  • Преминаването от едно състояние в друго, е постоянен процес, който утвърждава живота.
    Радвам се, че блика енергия и лекота от всеки стих!
    Е,все пак животът е достатъчно осмислен в поантата!
    Поздравления, Елка!
  • Сънища, потъваме в тях, ние ли сме или....да, но в друг един свят. И нещо искат да ни кажат. Някой помним други не- метаморфози! Поздравления
  • Много хубаво!
  • Вълшебна картина, омайващо красива, с вибрация от страст, тъга и копнеж и тази тишина, разкъсва душата! Поздрав за хубавия стих, Ели!
  • Пътуване по вълшебните пътеки на съня... Приказка за пораснали деца.
  • Блестящо стихотворение - и като замисъл, и като изпълнение. Да разкъсаш тишината, за да се върнеш отново в нея! Има нещо диалектично, но и дълбоко трагично в това. Метаморфози не водещи до промяна. Като ротация на 360 градуса! И все пак си струва да се спуснеш стремглаво навън и да се смесиш с флуида на живота. Да станеш негов център и да го съпреживяваш, танцувайки лудо в един забравен сън!...А после:

    "Посреща ме зората
    без сили и без глас!
    И тръпна в хладината
    на утринния мраз.
    Тогава пак се връщам
    обратно у дома,
    в изстиналата къща
    и после… тишина…"

    да стихнеш в тишината! Трагично, но омагьосващо! Вълшебен стих, Елка!
Propuestas
: ??:??