Метаморфозно

18 ago 2013, 20:42

Poesía

478 0 0

Сипах си ягоди в чаша,

изядох горчиво кафето до дъно.

Пожелах си захарта - нашата,

а досега не бях проглеждала на тъмно.

Спънах се два пъти в прага.

Изправих се, за да видя небето

и на теб тази невъзможност така ти приляга,

но все пак до петите ми трепка сърцето.

Ще спра да пея на птиците,

ще престана да топля дъжда,

но старите и вредни навици

за още съвсем кратко с тях ще летя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.