По дупето си чувстваш топлина,
това е моят дъх, нали разбираш...
Невидим съм, до тебе съм, вървя,
и дрехите ти даже не ме спират...
Играя си - целувам всяко кътче,
което срещна в своята разходка.
От, сещай се, до всяко малко пръстче,
и се нагаждам с твоята походка.
Доволен съм! Така ми е добре,
че без опашка, пак въртя такава...
Но дупето отново ме зове -
Целувам го... какво ли друго ми остава...
23.12.2020.
Георги Каменов
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Ники, опасна работа е това, Мъжкия вятър 😋
Мерсаж и на двамата 😂😋😂