Погрешен повик на сърцето.

Залязват изгреви сънувани.

Вик на чайка до морето,

събужда спомени преплувани.

Моряк един  – неканен гост,

в миден храм прекръсти се.

Вълните са несбъднатост,

мечтите – пясък между пръстите.

Морски фар в душевен мрак

упътва кораби изгубени.

Незнайно кой, кога и как,

спасява двама влюбени ?

Южен бриз и страст безспир

заплитат в мрежи споделеност.

Гмуркайки се в морска шир,

подслаждат нейната соленост!

Венчават се в миден храм!

Извайват бисери, без миди!

Богати със себе си са, знам

и всеки може да го види!